(посветено на рубриката на Т. М. в едно безплатно столично списание)
Спях дълбоко след препиването снощи. Бях се прибрал преди два-три часа и залитайки се намерих леглото си и се пльоснах в него с всичките си дрехи.
Тъкмо по времето на най-хубавата почивка - около осем часа сутринта на вратата ми започна да се звъни. Настойчиво. Онзи от другата страна сякаш не искаше да спре.
Нямаше как да се измъкна. Недоволен и намръщен аз се надигнах. Вече и в къщи не можеш да си починеш, да се наспиш след пиянските безумия през нощта, прочиствайки чрез съня си замърсения от алкохола организъм. Някой ден ще отпътувам за някой остров. Само да има начин...
Отварям вратата бавно с воздишка и леко театрално. Оттам просълзено ме гледа някаква непозната жена. Щом се появявам тя ми се нахвърля върху врата и започва да плаче. Отначало не и разбирам нищо, но писле след хълцанията плахо запристъпва и членоразделна реч.
-Трябва да направиш нещо-започва тя. - Това не може да продължава по този начин.
Тези думи са придружени с нови подсмърчания и с порядъчна доза прискърбие, което се опита да докосне сърцето ми.
-Коя сте Вие?-недоумявам аз, отбил прочувствената атака благодарение на нетрезвия си разсъдък. - И откъде се взехте?
Жената ме погледна очудено. И за миг не повярва на думите ми.
-Как коя? Аз съм майката на Т.!-отговори ми тя с възмущение.
-За кой Т. говорите по-точно?-опитах се пак да разбуля мистерията аз. Всъщност не познавах нито един човек с това странно, библейско някак си име.
-М., Т.М. Не сте ли го чували. Аз мислех, че сте приятели. Писателят.
-Сега се сетих. Това беше онзи, онзи дето твърдеше, че ако му кажеш как се чувстваш ще ти каже с какво си се надрусал.
-Не го познавам. Само съм чувал за него.
-Не сте ли В. П. - писател и негов приятел.
-Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но имам само две впечатления от вашия син: първото не мога да ви го кажа, а второто е, че има дяволски силна връзка с вас. Иначе щеше ли толкова да пише за отношенията помежду ви.
-Тъкмо това е проблема-нахвърли ми се отново непознатата. Аз искам той да престане с тази игра. Не искам да пише за мен.
-Вижте това си е ваш проблем. Той мен не ме засяга-отегчено се опитах да привърша отведнъж неприятното ми сутрешно посещение.
-Но хората си мислят, че съм....
Тук жената започна да ми разказва за това колко е трудно да водиш двойнствения живот на жив човек и на герой в нечии разкази. Наистина бях изумен от това. Въпреки, че днес е често срещано явление писателите даже да не сменят имената на реалните хора. Това винаги ме е възмущавало. Ей така, да говориш за някакви лични случки на приятелите си и на някакви познати даже без да ги кръстиш по различен начин.
-Разбирам какво не ви харесва и колко ви е тежко, но не мога да ви помогна по никакъв начин. Може да вземете сина си и да отидете на семеен психиатър ако смятате, че това ще помогне.
Вече ми се спеше тройно повече и аз непрекъснато се прозявах. Оказа се, че В. П. живее в апартамента под мен, а жената е объркала адреса. Тя слезе надолу за да продължи с опитите си да разубеди М. да пише за нея.
Така се резделих с един от двамата литературни герои, които съм имал честта да срещам през живота си. И дано никога не срещам вече тези разголени от писателите персони, защото не знам какво мога да направя...