автор: amebcho

Тази история се случи на Мястото. Едно от онези места с главно "м", където искаш да прекараш свободното си време когато не си в София, където се отпускаш и ставаш този, неградски аз, див и щастлив колкото си искаш, където изключваш с кеф телефона си и го захвърляш някъде...
С тази цел и няма да ви кажа кое е това място. Защото напоследък всякакви пишлемета започнаха да полазват тези територии на щастието и е по-добре те да не се разгласяват още повече. Колкото и да е трудно това...
Мястото е дълга плажна ивица на Черно Море, откъсната от цивилизацията с един зле поддържан път, с една кръчма и малък къмпинг и с офертата да помолиш някой да те закара или да си вдигнеш задника до най-близкото село, ако искаш да отидеш на "лов" за храна.
Морето е адски синьо, но този факт е прекалено характерен моретата за да може да опише този случай. Дългата километри пясъчна ивица се проточва протяжно до едни скали в далечината.
Аз седя в малката кръчма с някакви хора, с които съм се запознал преди малко, на по бира. До мен седи моето красиво момиче и пие натурален сок от ананас с лед и сламка. Тя винаги притваря очи, когато си отпива от сока и аз наблюдавам този ритуал с интерес всеки път, когато сме заедно някъде.
Говорим си за някакви глупости, не помня вече за какви. Едни от нищонезначещите бръщолевения, които се получават често в малки компании и които са така приятни с безсмислието си. Разправяме си и за интересни случки на Мястото и хората, които са ни съседи (по палатка) и за дейностите, с които те се занимават.
Тъкмо разправях на другите за нашите съседи, които бяха много дейни хора с изключително благоустроено убежище: сламен чадър, направен от конструкция на чадър (плажен) донесена от брега и от папур, идващ от реката наблизо, пещ, от камъни, голяма маса, от дъски намерени по плажната ивица и донесени на сал, направен от тях самите. Бях стигнал донякъде с разказването на историята, в която нашите съседи си бяха знаели, че са завзели нашата маса и ни сковаха нова в отплата, когато се чу шум от много коли и на паркинга до нас накацаха десетина зелени сафари-джипа с излъскани типчета, които ахкаха за някакви неща.
Когато джиповата спряха туристите слязоха от джиповете, водачите им казаха да се разхождат и те тръгнаха.
Аз се учудих много от тази мътна и неясна работа. Какви бяха тези хора? Защо бяха дошли тук?
Обърнах се към един от хората около масата. Той беше с дълга коса и червен поглед и обичаше да говори по много.
-Тези ли?-захили се той. -Возят ги от С. Б. на сафари. Луди кинти дават за това.
Междувременно туристите в колонка отидоха на плажа, извадиха фотоапаратите си, извадиха и телефоните си (с фотоапарати, разбира се, едно от най-дилетантските неща на нашето време) и започнаха да снимат морето. Точно на това място гледката беше малко странна. Морето беше изхвърлило много водорасли на брега и беше създало странна картина, обвивайки два чадъра, изхвърлени на плиткото със зелените морски треви.
Разбира се хората не снимаха това, а морето...
Друга невиждана гледка, освен неизпълненото с вряскащи, къпещи се и пръскащи се туристи - нещо което сигурно е доста екзотично за дошлите назад в примитивното - можеха да предложат нудистите, които за съжаление бяха доста далече по плажната ивица за да бъдат заснети и намерени. А на тези туристи не им се ходеше много.
-Ебаси смешниците - подхвърлих аз. -Не бях виждал да идват преди.
-Те си идват всяка година - отговори ми отново дългокосият тип. -Миналото лято само какво се случи да знаеш...
Всички обърнаха заинтригувано глави към него. А копелето му с копеле само това чакаше. Обичаше да разказва истории както много хора обичат и ги събират някъде в себе си, галят ги и само чакат подходящия миг за да ги нахранят с вниманието на някой слушател.
Но нека не се отплесваме, а да чуем историята отново. Ставаше въпрос за миналото лято или някое лято преди сегашното. Обикновено лято на море. Главни действащи лица - момче и момиче, дошли както всяка година тук за неопределено време. Разположили се. Забавлявали се няколко дни на плажа, а вечер пили около огньовете на същия плаж. Така стигаме и до момента, в който един обикновен следобед те решили, че им се прави секс.
Тук смятам да ви прехвърля за половин час назад във времето, отново на паркинга, където отново се появили зелените джипове, отново дебелият не само около врата водач се усмихнал и им казал: "Плажът е ваш!", а туристите наскочили на плажа като на нещо невиждано.
А сега се връщаме отново при нашата двойка, която се забила в гората и си взела необходимите принадлежности като един спален чувал за да си го постелят под тях и цялата страст, с която разполагали и се проснала някъде насред дърветата. Там те започнали да се натискат и нещата продължили нататък както е редно.
В този най-съкровен и истински миг от този техен ден отнякъде изскочил един от новодошлите със зелените джипове туристи, погледал сцената малко, едва ли не се почесал по брадичката и си тръгнал. Младежите били непукисти, помислили си, че човекът се е притеснил и си е тръгнал и продължили със заниманието си. Не им направило особено голямо впечатление, че са ги заварили със свалени панталони.
Тогава следва най-интересното в тази странна, воайорска случка. Туристът се върнал и този път водел със себе си някакъв приятел. Не стана ясно каква е била реакцията на младите хора. Възможно е пак да не са обърнали внимание и да са продължили. Може и да са проявили някаква доза свян. Не това е важното.
-А представяш ли си какво са си помислили тия хора? - завършваше вече Дългосокият. -Колко ли са платили тези, дето организират сафарито за това? Дали са сметнали, че цялата случка е нагласена? Или пък са си помислили обратното - че тук е толкова диво и хората ей така се чукат в гората без да им дреме?
В главата ми през цялото време докато Дългокосият правеше това финално заключение се въртеше само едно: "Атракция."