автор: Layla

Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа.

Страшни са някак очите Ти -
тъмни са,
и остриета проблясват,
ала защо се отпуска ръката Ти,
мечът - пречупен изпадна.

Треска изгаря челото Ти, страннико,
жадни очите тъмнеят,
тиха въздишка проплъзваш по устните -
бледи и сухи -
немеят.

Мътен се спира по мене и погледът,
дето врага е настръхвал,
раната топла си носил по пътя си,
нека поне я превържа.

Бегла усмивка изтърват зениците,
твърдата длан се смирява,
топла умора попиват ресниците.
Тихо е! Знам, ще останеш…