автор: liato

Научих се да спирам любовта.
Затварям й внимателно вратата,
за да не се прокрадне тихо
искрица неразумен смях и пожелание.
След туй преглеждам катинарите,
и клетката със папагалите,
кутията с кафето и е-мейла.
По улиците със изронени листа,
поставям сивата си шапка над очите,
и не улавям погледа и бягащ.
Или на плажа-търся, да не се е свила
под някоя изсъхнала медуза.
Спокойна съм
и днес я няма никъде.