Виж майка ти как играе на самотни плажове
и разбужда името ми между мидите
него, което е пясък, сякаш е плачеща звезда.
Мълчи и играй, смей се с тритоните,
посегни към спящата пчела в небесата,
звездата бди като ангел над теб.
За теб пътуват бленуващи острови
и от любов спят брегове.
Alberto Baeza Flores