автор: Marta

Когато въздухът е попивателна
лъчите реят се и си пилеят златото
по стъклената му хартия
когато пия
до дъно капките на тишината
останала по жълти обли листи
когато тревата прегъната е и замислена
когато само сенките на лятото
катерят покриви и клони
когато
заедно с листата подир дъха
на слънцето се роня
когато сгъвам си в сърцето
едничка роза -
есенен хербарий
(тя никога не ще увяхне
и никога не ще е стара)
когато се забравям в ъгъла
на нечия усмивка лятна
и сякаш ставам на оставане
във някак кратка необятност

тогава си припомням -
коренът е
част от дългото мълчание
до промълвяване -
цветя и хора
в мълчание на есен ваяни