автор: 0805

Всяка стъпка по моста
към себе си
настойчиво разклаща
тънките въжета вяра,
на които е увиснал.
Спомени проскърцват
под краката ми
и оставят
кървави следи
по снега, обвил
сърдечния ми мускул.
А хоризонтът се
пропуква и
потича
и губи очертания
и смисъл.
И реже вдишването,
все по-разредено,
все по-кратко.
Безсилните
и тихи
тук,
болезнено
крещят,
преминали
оттатък.