Утихна стаята.
Нощта умря –
обесена
с пердето
на прозореца.
Замръзнали са –
часовете и минутите,
увиснали за
примката,
с която дните са
завързани.
И чувам –
кръвните ми клетки
стържат
по грапавия зид
на вените.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|