автор: Rumir

Обожавам ги –самолетите,
с тях отлитам към кратката вечност.

Небето обгръща ме –есенно,
и рови в душата ми – постепенно.
Аерогарата – среща ме. Същата.
Диша ми въздуха- някак естествено
а утре в кръчмето - присъщо ми е
ще я поканя– да я прогледна.
Такъв съм аз – самолетен съм,
ще ги сблъскам - Вселените.

Отлитам –и кацам – случва се нещо.
Вероятно съм..-.пролетен...

и се усещам...