автор: fightingone

Земята
кръщава децата ми.
Сенки се сгромолясват
от повехнала нощ.
Капе кръвта на кралете
в долините на топлия хляб.

Звездите говорят
с езика на клепачи
които сънуват човешки
очи,
хълмове
които ножовете на мъката
са разрязали.

Проклето да е
това зимно страдание
което пушекът
носи към бездомни гори
през млечните обори на света
и неверният сън удушава
по бреговете на неумолимите сънища