А, вчера- спомняш ли си!- от там минаваше един влак;
но бързо, много бързо... летеше. А влакът трябва и посока да е имал - беше толкова устремен! Но може би точно, че я търсеше, летеше все по-отчаяно напред; и все напред - в която и посока да бе обърнат...; и все по-безкрайно... А ти чу ли го- неговия безпътен писък, зов, надежда... безмислие...
Много ми напомняше за...Това все се питам: за какво, на какво, на кого ми напомняше... И бих ругал дори с дива болка, ако не позная собствения си брат от минал живот.
Обичам влаковете! А ти? Обичаш ли...? Изобщо, въобще, дори за момент поне.