автор: sinner

Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение,
в тях търся своето отражение -
тънка линия на фона на живота,
скрита в светлосенките
на хиляди ограничения -
блъска освирепяло жадна
в решетките - творение
на мисълта изпита от копнеж...
В огледала от думи -
композиции от слова
търси своето успокоение....

Намира го.... и го презира,
обръща гръб и на това -
за бога...., иска да е жива,
не просто скрита в светлосенките черта...