автор: Amphibia

Просторът е обсипан с мъжки ризи.
Край печката животът свечерява.
Любов. Превърнала се в близост.
И истина. Не мога да спасявам.
Елиза е затворница... в хартия.
Разумна и без капка всеотдайност.
До мивката натрупани чинии.
Изстинала вечеря. Няма тайни.
Столовете са празно истерични.
Диванът под крило се свива.

Отсъстваш. Толкова логично.
Използвах лен, а не коприва.