автор: petinka

Кратък на земята е житейския ни път!
Очите ни са още полуслепи.
Към върховете люде все вървят, вървят
и мислят, че са част от боговете.

Предали братята си, майки и бащи,
след злоба стъпват и с лакти път проправят.
С тълпите крачат, блъскат се, реват
и смислен, мислят си, живота им така е.

Лица те вече нямат, но дали разбират,
щом за богатство още повече ламтят.
Пред никой и пред нищо не се спират
в стремеж на други да подложат своя крак.

Материята - толкова нетрайна, относителна!
И малцина са Човеците, живеещи с Душа.
А тя е най-голямото богатство - Тя,
Сърцето, Майката и нашите Деца!