автор: InsideOut

Пак ли сцепих си главата
или сварих се добих..
През сълзите си се хиля..
Ще ме бъде! - в стих.
Леле, щипе ми, смъди ми
ама мноооого ме боли!
Я пък, ти защо се смееш?
Да не слагаш марки ти?!
Ти-то ми, доволно от въпроса
огледало ми връчи.
Ау! Видях се.. в уплах секна
водопада от сълзи.
Станах (станах ли?) аха
ето, раната промих.
И ще мине, к'во пък толкоз..
че във любовта не ми спори.
Баш е толкоз! Остарявам..
Колкоз още ще търпи..
Не търпеж, а да приема
...красивите си белези.