Толкова е трудно,
когато проглеждаш....
Клепачите са тежест
със собствена гравитация.
Усмивките - ягодови,
Туп-туп е сърцето,
А в екваториална вибрация
Гласът ти се гърчи
И сложно е....
и е зелено.
Дъхът, с доживотна присъда,
приседнал е някъде под
лъжичката.
С нож и вилица, чака обяда.
Кръвта се прибира,
дълбоко, под кожата.
Там, маневрира -
притиснато.
Даже сянката е с очертания бледи.
И трепетно е ... и е истина -
Ммдааа.
„Пази Боже, сляпо да прогледа!"