автор: old4X

Железен вълк - на себе си близнак,
ръждясал като ножица на мрака,
застърга с лапа мекия гръбнак
на Агнето (на брат ми) и... зачака.

И ножът над месото се надвеси.
Зачу се музика от вехти ери.
Запърхаха небесните завеси.
Захлопаха небесните килери.

Коремът на добичето свещено -
разпорен - като две свирепи устни -
проклинаше безумната вселена.
(Звукът от яденето беше гнусен.)

Очите на агнеца побеляха,
заснели в себе си една ливада:
там кръв ЧОВЕШКА, струйнала от мяха,
обля мъха на девствена менада.

Наред бях аз. Смирено врат прострях,
червен от страх и луд от любопитство.
Усетих само черен, черен прах
и сладък, сладък мирис на убийство.