автор: Gargabela

Усмивката на скитника - монета,
с която плаща времето потрошено
от дивите копита на сърцето,
побягнало от себе си уплашено.

Под дрипите му светлината скрита,
на джоб разръфан в дупката процежда се.
Той път не търси, никого не пита
и с детска радост в локвите оглежда се.

Небето е енигма от кристали.
На кръстопътя камъните топли са
от толкова съдби на тях седяли.
Разсеян ще поседне там и заплесът.

За никъде не бърза. Норми няма.
Не го очаква никой, нийде, никога.
Животът му е прост и не е драма.
Във ъгъла тъгата е изтикана.

Сух залък с две- три мравки ще сподели.
На гълъбчета ще дари трохичките.
А грижите в брадата му се вплели
на вятъра ще ги изсипе всичките.

И залезът ще е завивка топла,
когато в някоя хралупа свие се,
до следващия ден без страх и вопли,
до първи лъч в искрящите му ириси.

Усмивката на скитника - монета,
с която греховете ни заплаща там,
де съдник е единствено сърцето
и няма минало, ни бъдеще, ни срам.