автор: ANG

(Това е откъс от книга под печат в реномирано издаделство... Книгата е за Марковколеж, а стихотворението Самодива е от П. Марков).

.....................................

- А сега ще преброя от едно да пет и от пет до едно. Когато свърша, отворете очи и поздравете с усмивка света...

- КАК СТЕ?
- ВСЕ ПО-ДОБРЕ!

Забелязвам, че и Диана отваря трудно и с нежелание очите си, както и аз моите.

Мълчаливо поемаме пътя надолу - нямам спомени от къде сме минали. Съвземам се едва пред палатката. Бързо лягаме и сънувам, сънувам, сънувам, под светлината на огромната Луна.

Здравей Свят - Аз съм тук и ти си вече друг!

Шест часа сутринта. Грабвам листове и химикалка и трескаво пиша - отначало на светлината на Луната и звездите, после - на фенерчето, и накрая - на светлината на моята Зорница и моето Слънце.
По някое време Диана се събужда, също обзета от творческа треска. Драска нещо върху един лист хартия. Аз привършвам, тя също. Подавам й моите изписани листове и тя жадно ги поглъща...


САМОДИВСКИ ВЕЛИКДЕН

Този,
който забрави
миналото,
е осъден
да го преживее
повторно.
П.М.

Намирам се в подножието на Самодивски връх, очевидно в деня и нощта преди Спасовден, наречен Самодивски Великден. В кой ли век съм попаднал? Концентрирам всичките си рационални ресурси за да преценявам, анализирам, квалифицирам... Не изговарят турцизми - Дженгала наричат Самодивски връх, Поповото езеро все още не е Попово, нито Папазгьол, следователно трябва да е преди четиринадесети век. Сред прииждащите от всички страни потоци от хора някои носят кръстове, следователно - след девети век. Иска ми се това да е времето на цар Симеон, когато Велика България е граничила на три морета...
Умът ми продължава да подрежда в чекмеджета цялата действителност: западното подножие на върха е запълнено с мъже, жени и деца от поречието на река Места, от Рила и Северна България; няколко пъти повече са тракийците, разположилите се около Поповото езеро, чак до Южната порта, зад която - около Митрьово езеро са запалили своите огньове пастири и дървари, пристигнали чак от Беломорието; от югозапад - около Тевното езеро и от подножието на връх Каменица се чуват свирките на придошлите от долината на река Струма. Доведени или донесени са множество болни, някои от които - неизличимо...
Всички са българи, а толкова много се различават!... Подреждам хората по носии - всичките празнични, но най-вече по свирките и тъпаните, които много добре познавам. Цялото множество е смълчано и сериозно - не вдигат шум дори мулетата, овцете, козите, кучетата, петлите и кокошките...
Единствено заобиколеният от всякъде с хора циркус на Самодивските езера остава почти празен. Долината се подготвя за гигантската сцена на следващите събития. Всички пътеки и порти, представляващи подстъпи към езерата, завършват с огромен петметров венец от цветя. Цял ден е китен с росен, риган, мащерка, смил, смин и други миризливи треви и билки, възбуждащи самодивите - китенето е работа на свраките. Високата част на долината започва с каменопад, отвесните скали на връх Кралев двор и Лява момина порта. В подножието й специално е подготвено магическо каменно игрище - около двадесет на двадесет метра, върху което играят деца с венчета цветя около главите. Следва аязмото с чешмата и езерата, разположени стъпаловидно.
При най-ниските две езера, от северния бряг на които започва Самодивски връх, е построена нещо като кошара от камъни. В нея са затворени и покрити с различни завивки възрастни жени баячки, врачки и лечителки, вещици, баснарки, магесници. Над тях, по големите камъни на южния склон на върха, е полегнала дружина от седем Русалии, начело със своя главатар - ватаф. Възрастните жени и мъжете търпеливо очакват своето време за действие - то не е днес, а утре вечер.
Хората с нервни разстройства, сакатите, парализираните, бездетните са останали да пренощуват в подножието на Пирина под храстите на росена. Постлали са върху бяла кърпа паничка с вода, обреден хляб, вино и мед, предназначени за самодивите, които посред нощ ще предизвестят своята поява с вихрушка и ще оставят в паничката знак за изцеление: буболечка, листо, трева; - или за смърт: бучка пръст. Бездетните ще влезнат в сексуален контакт със своя придружител - винаги от друг пол и... зачеването може и да се получи... Малко преди изгрев слънце оздравелите и ощастливените ще потеглят нагоре, за да преминат за здраве през големите петметрови цветни венци, а за другите пътят е надолу, надолу...
Въздухът около Самодивските езера е наситен със самодиви - през Русалската седмица те върлуват и денем, и нощем, не само по глуха доба. Всяка тяхна поява се съпровожда от ветрове и вихрушки, които те произвеждат, подпомагани от кръстат орел.
От моята висока наблюдателна точка ги виждам добре - почти изцяло от плът и кръв. Но забелязвам, че самодивите са видими в момента само за болните хора и за животните. От нарастващата масова психоза всеки започва да вижда, това което иска да види...
В настъпващия сумрак първите летящи демони от женски пол са стари и само злосторнички. Това са Юдите. Пакостливи и съблазнителни, те предизвикват свадливост сред жените със забрадки и момите без забрадки, възбуждат препирните в игрите на децата и развихрят сърцата на млади и стари овчаре и дърваре. Случва се някоя юда-самодива да грабне някой разсеян мъж и да го отнесе на крилете си... Изгората или съпругата в отчаяние си скубе косите, защото знае, че ако въобще се завърне мъжът, то той ще бъде неизличимо болен от самодивската болест урама. Такъв човек си остава завлечен, занесен за цял живот, страдащ от постоянни главоболия, неспокоен сън, нервни припадъци и накрая - жестока епилепсия.
Хората запалват огньове, за да се стоплят. Стоят в мълчаливо очакване, полугладни и с изострена сетивност. Сега не е време за ядене, нито за курбани - първо трябва да се преживеят чудесата на Великата нощ.
С наближаване на полунощ юдите намаляват, прокудени от красиви млади женски същества - очарователни девойки с руси разплетени коси. Носят се на криле от перушина или яздят елени и сърни. Прозрачната им риза и сукман, златотъканата забрадка, зелен пояс и забунче повече изтъкват, отколкото прикриват прелестите им. Всеки земен се ражда с познанието, че слабостта на самодивите е в дрехите им - тяхното отнемане води до пълното им подчинение на човека. Мнозина овчари се възползват от къпещите се по езерата красиви неземни създания, за да скрият дрехите им и...
Първите ята прелестни същества, прелитащи над Лявата момина порта, сякаш слизат направо от огромната Луна. Всяка от тях е препасана с черен лък и стрели черноперки. Тяхната главатарка излъчва достойнство и суровост, възседнала с величествена стойка сур елен, обюздан със змии. Препасани с черен пояс, това са особен род самодиви: омъжени по принуда за обикновени хора - чрез открадване на дрехите им. Те не са успели да запазят девствеността си - раждали са деца и по принуда са били задомени. Същата велика Сила, която е довела хиляди хора около Самодивските езера тази вечер ги е изтръгнала от къщите им през комина. Прелетели са стотици километри за да отмъщават - желанието за мъст се излъчва от полу-голото им съблазнително тяло. Жени-чародейки, те почти веднага съумяват да увият около себе си по-младите и неопитните. Самодивите ще изпият и последните им сили и ще ги захвърлят в някои от бездънните пропасти...
Не им е предопределено да вилнеят цяла нощ. Някъде откъм Поповото езеро се възкачват глутница от овчари, вече мамени веднъж в живота си от себичните самодиви и погват с двуметровите си дрянови тояги чернопоясните същества обратно към Лявата момина порта, обратно към месечината.
Следващите, завладели небесната и земната сцена, са препасани с бели пояси, на които са затъкнати бели лъкове и стрели белоперки. Тяхната поява предизвиква тръпки и мераци във всички мъже; магии и проклятия - у жените. Дали би могло обаче пелина, селима, вратигата, комунигата, тинтявата, лепката и ореховите листа, с които са закичени жените, да спрат безметежната мъжка природна стихия, която напористо издува грубия плат на потурите, чеширите и гащите... Митовете и легендите предизвикват вековен страх, но и любопитство, прерастващо в непреодолимо желание - сърбежи...
Сърбежите се задоволяват с почесвания. Господарките на дивата природа с един поглед омекват коленете на избраниците си - останалото е лесно и просто. Любовта е взаимна. За някои от мъжете съприкосновението ще се запази като вълшебен сън, рана-спомен за цял живот. Само специални магии може да помогнат, за да заживеят обичайно, според вековно не променящите се традиции.
Малко преди полунощ, когато се очаква кулминацията на ритуала, огромната Луна изчезна и настана пълен мрак. Един вампир-плътеник, превърнал се на куче, беше успял да се измъкне от погледа на пазачите-лами, хали и змееве и да се изкатери до върха на Кралев двор. Той вече беше превърнал луната на крава и беше започнал да я издоява. Но нещата бързо се връщат в Световния ред, след като демонът е открит от децата-вампирджии - такава е тяхната роля на каменната площадка. Новата лунна светлина огрява още по-ослепително циркуса на Самодивските езера и всичко около тях.
Себичните по природа самодиви се чуждят от хората. При случайна или предопределена среща с овчари всред дивите планински усои между тях възниква люта борба на живот и смърт - често мъжете убиват с тоягите си прелестните демони. Има обаче и добронамерени самодиви, както и добронамерени овчари. При сторена добрина, когато единият е изпаднал в нужда от помощ, те се побратимяват за цял живот.
Няколко минути преди полунощ над Кралев двор, двете Момини порти и връх Момин двор се развихря огромна вихрушка - предсказание за поява на нещо грандиозно. Всички върхове и безименни връхчета около Самодивските езера се възкачват от десетметрови самодиви на средна възраст. Те стърчат, забили глави в небето, безстрастно наблюдавайки дребните хорица. През рамо, за да не им пречат при летене, са прехвърлили огромните си двуметрови цици. Невероятно големи цици!
Редом с тях стоят още по-едрите фигури на Славните юнаци. Те получават безмерната си сила от млякото, което бозаят девет години наред от огромните цици. Разпознавам Стана Самодива - посестрима на Бранко Юнак, Мита самодива - посестрима на дърварите, Дена самодива - на Храбро Юнак, Петра Самодива - на Момчил юнак. Над главата ми вдясно, в близост до Самодивски връх, виждам с периферното си зрение побратимите Гюра Самодива и самият Крали Марко (здравей, Пешо, разпознах те!), влезнали в съзнанието на хората за следващи хилядолетия.
Силата, която и на мен не ми позволява да се намирам на върха, избутва надолу огромният Крали Марко и Гюра. Те събарят грамади камъни, които падат в двете долни езера, без да образуват водни пръски и преминават през стените на нашата палатка, без да я съборят. После големите самодиви се насочват с бавно летене към Луната, а Славните юнаци се пръсват във всички земни посоки, за да се борят с главите на Ламите - народът иска кръв и зрелища и ги получава в натура...
Една минута преди полунощ мощен топъл вятър донася аромата на хиляди треви и билки. Небето се покрива с хиляди пъстроцветни точици - самодиви в премени, комбиниращи всички цветове на дъгата и с прозрачни, синкави крилца, вибриращи като на морско конче. Виждам да се реят и лудуват диви-богини от цял свят: санскритски deva-s, дзенски daeva, литовски dievas, латински deus.
Виждам и славянските вилнеещи вили и русалки: сред тях разпознавам лицата на Юлка, Цвети, Ани, Голямата и Малката Светла, Таня, Бистра, Галя, Усмихнатата Здравка, Йоана, Руми, Снежка, Вени и Чаровната Лия - всички от Духовната група... Това са добрите самодиви и самовили-лечителки, които ще отбележат върховния момент от избуяването на растителността и цъфтежа на растенията. След по-малко от минута тези божества на вегетацията ще се понесат към предпланините и навсякъде, където болните, легнали под храстите на росена, ги очакват, за да се отърват от циреи, екземи, обриви, ревматизъм, ставни, заболявания, стерилитет...
Бялата матова светлина обгръща вече целия Самодивски връх, до подножието му, а в най-високата част въздухът трепти от напрежение. Тишината е направена, предизвикана от тълпата.
Тогава на върха се появява Тя - богинята на Самодивите - на бял кон с вдигнати крака, като мраморна двадесет-метрова статуя.
- Диана, Диана, Диана!- френетично крещи тълпата от Север и Северозапад.
- Артемида! Диктина! Хеката! Хера! Реа! - всеки назовава Богинята с различно име, както си я знаят.
Което е все Едно, защото тя си е Тя, независимо от името. За мен Тя е Диана - разпознавам Диана от моя земен живот, този Тук и Сега.
Следващите събития до края на нощта и през следващия ден се развиват като на ускорена филмова лента. "Статуята" остава на върха толкова време, колкото всеки иска и има сили да я вижда - различно за всеки. Постепенно тълпата се успокоява и виковете намаляват. Тази фантастична нощ всеки ще получи това, за което е дошъл и това, което заслужава. Едни ще бъдат излекувани от самодивите, а други ще получат урама - болестта на самодивите.
Самите лудуващи самодиви, ще се оттеглят в ранни зори, с пропяването на първите петли. После самите петли, в същата "сутрин с откъснати връхчета" ще бъдат заклани, заедно с повечето от донесените домашни животни като жертвоприношение в дар на Богинята и на множеството богове. ..
И така, през целият ден ще се чува радостния глъч на мъжете, жените и децата. Те ще се подреждат на дълги върволици и в бавен, тържествен ритуал ще преминават през огромните петметрови венци от цветя. Ще се прегръщат помежду си като братя и сестри и ще седнат на обща трапеза...
Така ще премине Самодивски Великден за здравите. За болните едва привечер ще дойде часът на лечителите, баячките, Русалиите - защото Традицията им повелява забрана за действие по видело на Спасовден. Има много работа за тях - някои току що са хванали урама, други не са успели да намерят своята лечителка-самодива. Трети са намерилите бучка пръст в паничката си, добрали са се със сетни усилия до високите планини, все още не загубили надежда. Всеки таи някаква надежда... Бог Перун ги наблюдава от небето, а свети Илия чака да го избута от трона...
Докато дисагите и ебетата се изпразват от яденето и пиенето, във въздуха все още витаят дебнещи юди-самодиви. Срещат се и от добрите бели демони в женска плът, привлечени от красивото свирене и таящи последна надежда да отмъкнат някой запил се овчар или дървар.
В една от последните сцени се появяват русалиите - дружина от сръчни, пъргави, здрави, честни и опитни мъже, научени да използват лековити билки, а също и да шепнат вълшебни думи и изрази на ухото на болния. Те изпълняват своята игра-призвание в бели премени и с калпаци, закичени от прогонващи самодивите билки. На краката им дрънчат шпори и всякакви метални дрънкулки, каквито има и по двуметровата им дрянова тояга. Тяхната игра има характер на мълчалив обред и сложна магия. Танцуването им е твърде бързо и сложно с кръгове около изнесения на черга болен, прескачайки го отвреме-навреме. Главатарят шепне тайнствените слова на ухото на болния, после всички го подхвърлят няколко пъти във въздуха, крещейки все сила. После играят около гърне с билки, което чупят с тоягите си. Оздравелият става и побягва, но пък някои от русалиите припадат, изнемощели от бързия танц - за радост на дебнещите юди-самодиви...
Накрая идва време баячките да извадят реквизита си: кучешки череп, совалька, брус, чешель, с който да докосват обринатите части на телата. Виждам баба Петра Богданова да лекува Самодивски припадък като връзва очите, ръцете и устата на легналия на земята болен и до него запалва сменена змийска кожа - саблача, шепнейки му само ней известни тайнствени думи:

"Како улази змията у земята, така да улезне и болестта у земята".

После запалва обръча от кълчищена връв, поставен около болния и пак му шепти. Накрая човекът се обръща възнак на земята, като до вързаната му уста се допира мъжки полов орган - и пак следват вълшебни думи, изказвани със същата тайнственост и мистериозност:

"Такоф те е праил, такоф те е излекувал!"

Виждам и баенето на баба Яна Аначкова против русулья - с ръжен клас, брусье и кокошинья косчица; на баба Гига Генова срещу гьяволско - с кучешка глава, совалка, гребен и лисчица сапун; на Лозена Димитрова - с отвара от тинтява, вратига и комунига, която се пие и се полива от гола жена на пусто огнище или на кръстопът в полунощ с потриване на гениталиите и циците по тялото на болния...

...тука...тука...тука...
...дека...дека...дека...
Кучешко месо е тука,
Човешко тело е тука,
Мърсотиа е тука...

Последното действие на сцената е запазено за цветето с небесен произход - росенът от петметровите венци, както и росенът-храст от поляните на предпланината.
Какво му остава на едно Космическо Дърво - ДЪРВО НА ЖИВОТА - освен да изгори. По пладне на следващия ден то се изпепелява, може би от горещината и от етеричните си масла, а може би от насъбралата се от множеството хора енергия...


Диана остава безмълвна и вцепенена около минута след прочитането на последните редове. После става и ме стопява за цяла вечност с целувка...
- Това е най-хубавото нещо, което си писал за мен! - изглежда все още омаяна, а гласът и вибрира с позната нотка.
- Не е за теб, за друга Диана е. - опитам се да я занасям. - Сега дай да прочета каквото ти си сътворила!
Тя подава мълчаливо лист хартия. Чета трескаво написаното:



САМОДИВА

Погледна ме.
Светнах.
Замечтах.

Докосна ме.
Трепнах.
Закопнях.

Прегърна ме.
Омекнах.
Оглупях.

Съблече ме.
Изтръпнах.
Подивях.

Отиде си.
Въздъхнах.
И... умрях.

По скоро аз умрях... Но преди това успях да я разсъблека...
- Голямо си говедо... - долавям шепота на Вечността-доволство. - Ако ни видят хората...
Нямаше хора, нито говеда, нито самодиви наоколо, освен самодивата на моя живот...