автор: Gandalf

Нощта беше студена и мъглива. Селото спеше притихнало, от време на време кучешки лай раздираше тишината. Над прихлупените къщи се извисяваше единствено планината, ледена в своята гордост и безмълвна във вечността си.
Малката кирпичена къща беше почти в края на селото, от единственото прозорче се виждаха нивите.
Прогнилата дървена врата се отвори, ръждясалите панти изскърцаха злобно и някой излезе. Беше жена, цялата загърната в черно. Виждаше се само лицето й, високите скули, напуканите устни и горящите като въглени очи. С бързи стъпки, жената тръгна към църквата. Прекоси глухото село, без да погледне настрани. Псетата я лаеха, но тя не обръщаше внимание. Знаеше, че това е просто израз на безсилие и яд, от това че затворени зад дървени огради, докато тя преминаваше свободно покрай тях. Животните не можеха да й направят нищо, а тъмнината я скриваше от хорските погледи. Тя влезе в църквата и пламтящият й поглед обходи иконостаса. Майката вдигна ръце за молитва.
- Господи, Боже, пощади го, той в нищо не е съгрешил! Не искаше да ходи да воюва, насила го накараха! На мравката път правеше, през живота си никому не е сторил зло! Спаси го, Боже, съхрани го! Само да си дойде вкъщи жив и здрав! Моля те, Господи, доведи го пак при мен! Нищо повече не искам, само сина си! Моля те, Боже, Отче наш!
Пукването на зората сякаш я стресна, слънчевите лъчи като че ли я подплашиха. Тя излезе от църквата и извика. На прага лежеше мъртъв гълъб. Белите криле бяха изпружени, а през полуотворената човка бяха изтекли наколко капки кръв. Обладана от злокобно предчувствие, жената в черно хукна към дома си. На врата беше забоден некролог. Скоро добавиха и още един…