автор: tzanet

Там някъде, в отсрещната страна,
се появиха мърдащи слова.
И живо си летяха те към мен,
В един безсмислен и самотен ден!
И някаква си думичка ме спря,
и нежно прелъска ме с ведрина.
Повярвах и! Във тази тишина,
евинствена тя бе ми живинка!
Така полека,лека без да осъзнавам,
започнах бавно да си полудянам.
И удоволствието бе страхотно,
но само в " НЕТА" пак ми е самотно!