автор: templier

/песен на Джони Холидей/

Когато като лятно слънце
пак твоите коси се стичат
и на узряла житна нива
възглавницата ти прилича.
Когато светлини и сенки
по теб рисуват планини
и острови с богатства дивни,
и омагьосани гори.

Тогава много те обичм,
тогава много те обичам.

Когато устните са меки,
а тялото ти се втвърди
и във очите ти небето
за първи път се замъгли.
Когато искат го ръцете,
а пръстите изпитват страх
и твоят свян все тъй отрича
неща,в които вижда грях.

Тогава много те обичам,
тогава много те обичам.

Когато няма да си котка,
а в кучка се превърнеш ти.
Зовът на вълк ще я накара
оковите си да строши.
Когато след въздишка плаха
със вик ще победи страстта
и аз ще бъда този,който
ще казва "не" на твойто "да".

Тогава много те обичам,
тогава много те обичам.

Когато тежкото ми тяло
подобно мъртав кон лежи.
Отпуснато над теб се пита
дали е истинско дори.
Когато двамата се любим
тъй както води се война
и аз-умиращият воин
готов съм да я продължа.

Тогава много те обичам,
тогава много те обичам.