автор: Akasha

Шепа бонбони и шишета с горчилка
- това ми носи течението
и пия и смесвам
и сладко и горчиво
и мрак и светлина
и сянки и ветрове.
Носещ се балон
и спукана въздишка
разболяла се трева
покрита с бяла постеля
и нямаше слънце.

Тъмен октомври
с всичките си
малки слънца
и трепетни звезди
мигам и аз
и гледам там
избрах си една звезда
и не търсех други
само се усмихвах.

И аз съм вътре
в гърлото на бутилката
вкопчила се в тапата
стараейки се да не потъна.

И аз мога да бъда
горчива
и странно сладка
да действам различно
и да имам вятърничев характер.

Да бъда сурова
да бъда пряма
да бъда лунна
и еднакво с това слънчева.

Да събличам кожите си
докато не остана гола
само по дух и съзнание
и не се слея с пейзажа.

Мога да пея
и да викам
да прегръщам силно
да обичам изпепеляващо
да се надявам безкрайно
и да не губя вяра.

Истината е в мен
и аз съм във нея
черното може да се отмие
и отломките от душа
да се възродят
сърцето и без това умее
да бие
и да циркулира доста добре кръвта.

Завивах се с щастие
имах и мисъл
с която да бъда
доста наред
имах и думи
които само ти бе изписал
и бе ги шепнал само на мен.

Галех тревата
и разпилявах
разни думи
някой остри
другите не знам
и внимавах
когато минеш
леко да ги събера.

Често във яда си плачех
но не за това са ми тези очи
жадувах ..очаквах и исках неистиво тебе
тебе който моята душа покори..