автор: veniamin

Величествените неща са като сияние,
преминало за миг през времето.
Остава дирята на гълъба
и побелялото небе от облаци -
а казват, че невидими са стъпките,
които правят боговете.

Поседнали на пухени възглавници,
до днес и ние репетираме
под съпровод на хор от ангели.
И въпреки, че сме омаяни
от звуците на лира и лютня,
така понякога ни се приисква
да грабнем бързо контрабасите
и да сменим завинаги оркестъра.

Дали Ел Греко ще ни го прости?