автор: magic

В дома ти дяволът пирува днес,човече.
Блюда от чувства украсени му поднасяш.
И без да се замисляш, всяка кратка вечер
пред синия екран във жертва се принасяш.

От глътка вино той не е доволен вече
и все те ръчка чашата му да допълваш,
а ти не можеш да поспреш, съвсем увлечен,
в мечтите си света безлик да преобърнеш...

Смехът на дявола не чуваш ли,човече?
Как гладен вечер чака те да се завърнеш,
безпаметно пиян да легнеш несъблечен,
а с твоите завивки него да загърнеш...

В леглото си да бъдеш сам и неизвестен.
Да се надсмива, докато на сън проплакваш,
а той с жена ти да се люби зъл и бесен,
когато рожба незачената очакваш...

В дома ти дяволът пирува днес,човече.
А ти му раболепничиш и се раздаваш.
Последната ти риза дявола съблече.
Една душа остана само да раздаваш...