автор: pomstar

(превод от руски)

Късно вечерта към къщи
моят татко се завръщал
моят татко се завръщал
късно през полето вкъщи.

Татко гледал и видял -
на земята пор седял,
на земята пор седял
моя татко не видял.

Татко ми си мисли: "Ясно,
порът е зверче прекрасно,
порът е зверче прекрасно,
само пор да бъде, ясно."

Порът, както си седял,
татко изведнъж видял,
татко изведнъж видял -
после вече не седял.

Хуква татко ми да бяга,
в пушката патрони слага,
много бързо той ги слага -
порът да не му избяга.

Бяга порът към реката,
бяга бързо през полята,
а след него през полята
бяга татко към реката.

Татко сърди се, гълчи,
със патроните дрънчи
и със пушката дрънчи,
"Хей, почакай ме!" - гълчи.

Бяга порът с вик юнашки,
бяга с вирната опашка,
моста с вирната опашка
прекосява той юнашки.

Вдига татко ми петлето,
бяга татко през полето,
през тревата, през полето
гони татко ми зверчето.

Татко с пушката в ръката
бързо гръмва: "Тра-та-та-та!",
пушката му - "Тра-та-та-та!" -
силно скача във ръката.

Ето, татко приближава,
порът там лежи, не шава,
нито мърда, нито шава,
нито се отдалечава.

Бързо татко ми се връща,
бързо носи пора вкъщи
и донася пора вкъщи,
вкъщи с пора се завръща.

Плясках със ръце, не спирах,
после пора препарирах,
хубаво го препарирах,
да се радвам аз не спирах.

Ето, вижте пора мой -
тук на страницата той
нарисуван тук е той,
тук пред вас е порът мой.