автор: trepach

При теб ще дойда по лунната пътека…
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…

Под нацъфтели ябълкови клони
докосваш в танц тревата росна…
Прекрасна, в бялата си рокля
към мен вървиш омайна, влюбена и боса…

В легло от балдахин ще те положа
и ще целувам устните ти свежи…
Ще галя дълго гладката ти кожа
във нощ на сбъднати копнежи…

И ще остана до зори
да сгрявам нежното ти тяло!..
Страстта ми може да ме изгори,
но искам да се слея с теб изцяло…

Изпепели ме - и тяло и душа,
защото тоя миг е кратък!..
Да изгориме като две слънца
в сияние и без остатък!!!

А на сутринта, когато славеите
млъкнат, а чучулигите запеят,
ще те оставя да заспиш
в прегръдката ми паяжинно мека…

Ще стана плахо и ще тръгна…
А когато се събудиш,
от миговете лунни уловени
слънчев спомен ще изтъчеш…

И ме очаквай, не тъжи!..
В съня ти тихо аз ще идвам…
Разплаканите ти очи
с целувки топли ще попивам…