автор: Fanagoriq

Виелица зимна беснее навън,
тя спи и сънува познатия сън
за лято, море и солени целувки,
за обич и нежни любовни милувки...

С надежда неспирна очаква денят,
когато на Слънцето топлия лъч
сърцето студено с любов ще погали
и старите чувства у него разпали...

Но лятото идва,отива си пак,
а той не обича,забравил е как
тя мила му беше,любовни слова
как нощем шептеше при пълна Луна...

А нейната обич все още гори
и стара целувка отново горчи
по бледите устни на стара любов,
оставаща глуха за новия зов...