автор: vglg

Далече, далече - в един красив град, живеело едно джудже. Човечето било много грозно и уродливо, ала малкото му сърчице било изпълнено със състрадание и обич към всичко живо на земята.
Колкото душата му била благородна и красива, толкова външния му вид бил отблъскваш и страховит. Горкото човече било толкова грозно, че всички от града му се присмивали и гонели.
Знаете колко са жестоки хората - те мразят всичко, което не разбират и отблъскват всеки, който се различава от тях. Джуджето, напротив, радвало се на слънцето и на живота и никого не осъждало за глупоста и суетата. Понякога му ставало жал, че си няма нито един приятел, който да го обича без значение на грозотата му.
Веднъж, лежейки под едно дърво и гледайки листенцата на неговата корона, то се възхитило на съвършенството на природата и заплакало. Точно в този момент по пътя вървяло малко момиче със своята майка. Когато детето видяло плачещото джудже, му станало жал и го погалило по главата. Учудено, човечето престанало да плаче, вдигнало глава и погледнало детето. Нещастното джудже не смеело да каже нищо, да не би случайно да изплаши детето и то да избяга .
Лежало и гледало момичето и изведнъж цялото му недъгаво и грозно тяло се изпълнило с едно голямо и топло чуство, непознато досега на джуджето. То постепенно изпълнило цялото му тяло и проникнало и в малкото му сърчице. Чуството било толкова истинско, че малкото му сърце не издържало и се пръснало от ЛЮБОВ.
Джуджето понесло всички злини и обиди, но любовта го убила
Жената и детето продължили по пътя, а малкото недъгаво трупче се преобразило до неузнаваемост. Смъртта изгладила чертите на лицето му и то изглеждало едва ли не красиво, а може би чуството, което изпитало в последните си мигове променило човечето. То не могло да преживее метаморфозата си от жаба в принц и смъртта отнела щастливата му душа.