автор: Fanagoriq

Отивам си, отново неразбрана-
Със есента премина моят цвят.
Охулена, осмяна, подиграна,
спокойна аз напускам този свят.

За мене вече въздух не остана
във малкия провинциален град.
Сама избрах на нея да пристана-
Смъртта - приятел мой, мой враг!

Отивам си, отново неразбрана,
и само спомена на твоя праг
оставям ти, единствен спомена
от своя луд, неистов бяг...