Усещал ли си онзи гъдел,
който пропълзява през нощта,
пронизва те,
и упорито те подлъгва
да не заспиваш без да си разбрал...
И без да се усетиш търсиш думи,
да изразиш желанието си да спреш,
да се обърнеш и да му отвърнеш...
Усещал ли си този луд копнеж,
когато искаш да разбираш
защо нощта е нужна на света?
Защо е нужно да е тъмно?
Тежат клепачите,
внезапно си заспал...
А после - пак се ражда утро!
И без да искаш си разбрал-
нощта е нужна просто за да съмне!
Разбираш ли защо си оцелял?