Раздялата с една любов
почти красива е наесен.
Под пъстроцветния покров
да погребеш и стих, и песен.
В покоя тих да се смалиш,
отронено от грозда зрънце,
за друг живот да съхраниш
узрялото във тебе слънце.
С очи обърнати на юг
потъват страстите в мъглата.
Дори да звънне пак капчук
ще са изпразнени гнездата.
Със погледа на философ
да те посрещне краят лесен.
Раздялата с една любов
почти красива е наесен.