автор: tamara

(родиха се сънища от вашата проза, те са ваши :)

От дни живея в Интернета,
той свързва ни във кабелно ЕДНО,
купувах "пътища със песни",
сама под "Вечното дърво".

И спънах се в "бодлива трънка" -
залитнах в Шведското звено,
е, ствката не им е тънка :)
но тройката - "какво било?"

Със кървави "Картини" мазах се,
вземах кръв от сърцето горко,
морето пътя показа ми,
към "първата (вечна) любов"...

И с аромати на люляк във шепата,
се ровех в "окосена трева",
да намеря на щастието вселената.
Спрете оранта сега!

а "дървото нямаше спомени"
от нещастната, няма трева,
дето с "мощните му корени",
пое страстно дъха на съня.

Ако можеше да обича,
както силно мразише тя,
щеше ли да се открива всяка сутрин,
под "годините-листа"?!

И срещнах мургавия, с ноздрите,
той мажеше във Ада си катма,
беше с ножчетата в джоба си,
срщна своята жена...

Под "Луничката" на Румето...
бях аз тръпнеща в нощта,
с аромати от "маслините",
пак далеч от "близостта"...

Исках да се сгуша в порите-
нежна лава ме обля,
като "целофанен восък",
в мен безмилостно тя се вля.

Забелязох Буда бягащ,
от "безумна суета"...
И "Биляна" размишлява,
лоша, любеща, сама...
учеща се да открие,
"преки пътища в целта"...

Аз пробуждам се от дрямка...
в "мраморен площад" седя...
а "пианото в душата",
свири Хули-песента...

Бях навсякъде, във къщи,
срещнах Хули, с плам четях,
Бях в България, да в къщи...
и от сайт-а онемях...