автор: radi_radev19441944

Напослeдък започвам да виждам бели мишки. Много симпатични създания- те щъкат наоколо и ми се усмихват . Виждам усминатите им муцунки.
Това , разбира се е нелепо. Няма никакви бели мишки , а аз просто халюцинирам. Така ми каза и докторът по време на визитацията в отрезвителя , където ме бяха приютили след поредния запой. Шантаво копеле -" Ти - казва- ще умреш, ако не престанеш с алкохола." Все едно , че въздържателите ще живеят вечно. Нищо не му отговорих , ама ме досмеша на акъла му.
А което си е истина - истина е . Направо се олях. То не е за разправяне. Вечерта след запоя съм се затътрил по сокаците и съм паднал край контейнерите за смет. Там някаква бабичка ме засипала с боклуци , а едни цигани ми отмъкнали сакото . Късно след полунощ пък ме дърпали кучета и ми сгризали едната обувка.
Събудих се в отрезвителя и там една кака с червени джуки дойде да ми иска пари за престоя . От къде пари? " Това - казва- учреждение ,гражданино, не е пансион за разбити сърца.. Тук се плаща." Доколкото ми е известно издръжката на отрезвителя е за сметка на общинския бюджет , но може и да греша. Ами да го закрият като не им оттърва. Чунким голям хаир. Като ги гледам - все едни и същи муцуни виждам - на моите колеги по чашка. До болка познати. Чат - пат се появява по нещо ново, но много рядко ; повечето са си от нашите.
От тях хора не става , както и от всички останали.
Разбира се , има и жени. Те също не са стока . Обикновено като се напият , вият като кучки и се нахвърлят да правят секс, с който им се изпречи на пътя , а иначе като трезви се правят на непристъпни крепости . Айде холан!
Има дори една - мисля , че е докторка- която ако видиш в трезво състояние , ще помислиш , че е придворна дама в Бъкингамския дворец ,но като се напие , а това се случва често ,започва да псува като каруцар , да плаче и да се жалва , че мъжете , с които си лягала все били инпотентни. Ами може и да е права.
Тук попадат всякакви личности: като почнеш от разни интелектуалци -писатели , художници , музиканти и свършиш с най- обикновени неудачници , клошари и хаймани. Все едни и същи са. Организирали са нещо като комуна- "Градът на слънцето-" или нещо подобно и се радват на щастливото си пребиваване.
Всички се познават и се обичат; жените са общи , мъжете - също , ако изобщо в конкретния случай може да се говори за пол и секс.
Моите участия в мероприятията не са впечатляващи , но затова пък достатъчно редовни. Аз се напивам често и често попадам тук. Употребявам предимно твърд алкохол и само понякога , когато липсва се задоволявам с бира и вино.
Твърдият алкохол е сериозна работа -тук няма ала-бала . Напиването е здраво и въздействието - трайно. Съществува опасност да ти пробутат някой ментак , но който се бои от мечки , не ходи в гората Имал съм такъв проблем.
Веднъж щяха да ме отровят с метанол , но издържах. Докторите ме върнаха от оня свят. Само дето много ми отслабна зрението и сега нощем виждам по- добре , отколкото през деня. Като бухал.
То си е така - открай време съм си нощна птица , но откакто си отиде Маги , съвсем я ударих през просото.
Понякога нощем виждам по улиците бели сенки , които преминават в мрака, а понякога виждам и обикновени призраци. Не е смешно ; призраците са част от ежедневието ми - по- точно - от еженощието. Те често ми правят компания . Разговарял съм с тях и трябва да призная , че са добри събеседници и имат чувство за хумор. Повечето са весели призраци - правят разни маймунджилъци , но има и тъжни като оня , дето го бяха заковали на кръста . Много тъжен призрак.
Сблъскахме се една вечер край контейнерите и веднага го познах. Виждал съм го и по- рано, когато агонизираше на кръста сред възторжения рев на тълпите ;аз бях онзи - помилваният от тримата и се смеех подобно на циганина на Митхад паша , дето изгълтал дренките; виждам го и сега. Онези наивници се надяват да дойде пак, чакат второ пришествие , палят свещи и се молят ; изобщо не подозират , че е дъшъл отдавна . Скита и проси по кръстовищата , рови из контейнерите и събира хляб за бездомните кучета; след него винаги има цяла глутница от прегладнели песове , но хора няма . Явно съвременните му последователи са предимно четириноги. Изпаднал е в пълна забрава и никой не му обръща внимание. Виждал съм го да обикаля по Задушница из гробищата и да приема от бабичките подаяния за "бог да прости"- варено жито , булгур, курабийки.
Виждал съм го по коледните празници да се облича като "Дядо Коледа" и да раздава подаръци на децата ,след което , да заспива пиян по пейките . Виждал съм го и в отрезвителя. Там го считат за кротък идиот, дават му да похапне постна чорбица и го пускат да си върви. Някои му викат клошара , други -скитника , трети- лудия. Той наистина си е луд , защото все още вярва в хората.
Но само аз знаех кой е в действителност.

В шкафа ми винаги се намира една бутилка ракия за спешни случаи. Знам , че ако пийна сега , ще ми отмине главоболието и може би - лошото настроение. Няколко дена не съм изтрезнявал , а това е последното количество алкохол , с което разполагам.. Но то ще ми стигне за днес.
Много обичам своя запой. Няколко дена - пълна забрава и пълен мрак. Няма никакви съмнения , никакви тревоги , никаква болка. Нищо няма. После парите свършват и миражът изчезва. Без да искаш се принуждаваш да изтрезнееш.
Обикновено трезвеността се счита за нормално състояние, но някои напротив- тъкмо в пиянството виждат своето нормално състояние . Това е аксиома.
Аз съм общо взето саможивец , въпреки , че болезнено понасям самотата.
Недоволен съм от себе си ; не помня кога се появи този комплекс за малоценност.
Вероятно много отдавна . Самотата ме измъчи и разврати; цялата си младост преживях самотно . Приятелските компании ми са също така противни . Не мога да понасям тяхната шумно скандирана глупост. Жените , разбира се , ми действуват и то твърде много и твърде отрано. Бях още почти дете , когато започнах да се замислям за тази или онази. Мълчах си , но фантазията ми беше болезнено развинтена. Тази склонност да мечтая за жени стана почти хроническа . Но жените в повечето случаи ме отвращаваха , а тези които ми харесваха не ме удостояваха с внимание. Много ми беше тежко. Меланхолията , която влачех още от детинство ме съсипваше със своята вледенявяща безизходност. Почти халюцинирах.
Маги се появи като на шега и като на шега си отиде. Хвана ме почти от улицата и ме замъкна на някакъв абсолвентски бал , понеже кавалерът и някъде изчезнал , та аз да го заместя. Шантава работа. Обясних и , че съм вързан в танците , но тя ме успокои , като каза , че това няма никакво значение и ,че ще ме научи . Не издържах на изкушението и приех ролята , която ми се предлагаше. Освен това Маги беше невероятна . Още в същия момент хлътнах като гимназист. Този неин бал беше най -великият в живота ми . Почти се излекувах от комплексите си .
Но най - абсурдната ситуация се създаде , когато Маги обяви , че ме харесва и ще дойде с мен у дома същата вечер след бала. Каза го като на шега , почти не и повярвах , но тя изглежда върши всичко на шега . И го прави много сериозно.
Оказа се , че не е само за една вечер . Вечерите бяха много повече . Оказа се , освен това , че аз все повече хлътвам. Търсех я непрекъснато и навсякъде. Всяко нейно отсъствие просто ме разболяваше . Тя скоро забеляза това и една вечер , смеейки се подхвърли : " Ще трябва скоро да се разделим". Разбира се , не го приех като сериозно, дори заявих, че вече сме семейство и т.н. Това още повече я развесели.

Маги си замина внезапно и без предупреждение. Предния ден нямаше никакви симптоми за подобна развръзка. Не забелязвах нищо. Беше весела- дори прекалено ; смееше се безпричинно , а вечерта ходихме на танци . Тя танцува великолепно - дори стряскащо красиво и беше впечатляваща . Всички погледи бяха приковани в нея . Аз съм достатъчно вързан , но се справям , а освен това тя умее адски да предразполага и щеш не щеш - участвуваш в играта по подходящ начин. След всичко онова имаше и продължение- вече в леглото. Целуваше ме много , любеше се ненаситно , дори прекалено ; помня всяка подробност - всички тези изненадващи подробности , които тя ми разкри. Истински шемет - много бях щастлив.
Впоследствие съм заспал мъртвешки. На сутринта вече я нямаше.
Отначало не можех да го приема като реалност ; дори не беше оставила бележка; мислех , че просто е отскочила набързо до някъде и ще се върне , но скоро всичко ми се проясни . Нямаше нужда да преглеждам гардероба с липсващите и дрехи - те дори не всички липсваха. Но въпреки това осъзнах какво се е случило , дори се очудих , че не е станало много по- рано. Припомних си множеството моменти , когато след всяка любов Маги смеейки се подхвърляше шеговито : "Знаеш ли , все пак е крайно време да се разделим".
Аз също се смеех , защото си мислех , че се шегува. Но не се шегуваше.
В действителност Маги ме обичаше.Тя самата ми го е казвала , а тя не лъже; аз също съм го чувствувал , докато беше с мен.Нямам представа защо го направи. Загадка.
Няколко дена по- късно в безмълвието на празната стая започнах все по- ясно да осъзнавам случилото се и тишината около мен започна да се сгъстява.
Не обичам тази тишина . Същата вечер се отбивам в кръчмата. След което започвам все по- често да се отбивам.
Там правилата са по- различни. Някои ходят , за да пийнат , а други- за да се напият. Аз съм от вторите. Пия продължително и по много. Напивал съм се като змей -горянин. До откат. Падал съм и под масата . Келнерът ме е изхвърлял от кръчмата , прилагайки добре известната келнерска хватка. Но общо взето отзивите са благоприятни- бил съм кротък пияница. Не вдигам шум , не се карам , не се бия като някои келемета , които като пийнат една чашка , веднага вдигат скандал и им е мъчно , ако не си изкарат боя.
По- често пия сам - някъде в ъгъла , защото не ми се слушат глупости. Понякога идва онзи и сяда срещу мен - онзи същия. Пиян е без да е пил. Приказваме си с него за много неща. Той често изнася цели проповеди. Говори за живота, за смъртта, за приятелството , за любовта; може да говори с часове . Цитира и библията -знае наизуст цели текстове. Виждал съм го да си подарява ризата и си тръгва гол - обикновено някоя мръсна и скъсана риза. Много свястен човек , но луд.
Онези мушмороци разправят , че всъщност нямало никой и съм си говорел сам.
Майната им - нека си разправят каквото искат. Аз го виждам пред себе си и си говорим с часове . Това не е случайно. А те ,понеже са слепци и не виждат по- далеч от носа си , се хилят и дрънкат глупости. Сам съм си приказвал. А всъщност изобщо не съм сам. Понякога там се появява и Маги - сяда срещу мен и се усмихва . Маги е чаровница- смее се и танцува.. Нямам представа как се появява и нямам представа кога изчезва.

Събуждам се с отвратително настроение и много силно главоболие.. Моето настроение е почти винаги отвратително , а главоболието е поради снощното ми напиване.Почти съм изненадан , че се намирам в собствената стая , на собственото си легло . Другото легло е празно ; преди там спеше Маги . Обикновено се събуждах преди нея и дълго я гледах . Тя спи и се усмихва.
Не си спомням кога съм се прибрал ; помня само , че пих , че после пак пих и пак пих. Може би някой ме е довлякал до тук , а може би сам съм се довлякал - все едно. Дъхът ми мирише отвратително на ефтина ракия и на още нещо . Устата ми лепнат и чувствувам нетърпима жажда.
Сега ако изпия две- три бири и ще ми просветне веднага. Много е важно сутрин да имаш под ръка няколко бутилки . Това нямаше да е проблем , ако парите не свършваха толкова бързо . Само че те свършват. Налага се да продавам на безценица покъщнина на битака . Това донякъде закърпва положението. Но не съвсем. Задавали са ми безумния въпрос защо сам не започна да си варя ракията . Иаз се чудя защо . Но отговорът е елементарен.Трябва до всяка бъчва да има пепелянки ,за да я пазят . Не съм срещал до сега алкохолик, който сам си приготвя питиетата. Такова нещо не съществува и е невъзможно. Защото освен всичко друго приготвянето на алкохола си е проза , за което си има съответните прозаици , а напиването е поезия. Аз съм от поетите.
Напиването е празник и светлина. Шемет. Моите приятели са Дионис и Орфей. Завръщайки се в полунощ , те ме придружават с музика и песни в безкрайно шествие по празничните улици.-Свирки , арфи , китари и танцуващи вакханки.
Не , не съм самотен.

Понякога се събуждам в изтрезвителя , а понякога- у дома. Но леглото до мен е все празно. Маги все я няма. Търсих я навсякъде , търсих я и у тях , но те не ми казват. Гледат ме с недоверие и неприязън. Била заминала някъде . Но къде?
В полицията също не знаят . Това не ги интересувало , защото съм бил господин Никой и нямам право да изисквам подобна информация.
Знаех само , че е жива. И само толкова.
Нощем, когато виждам бели мишки се появява и Маги. Тя танцува в мъглите на сънищата ми. Виждал съм я и на дъното на недопитата чаша като малък пеещ ангел. Усмихва ми се и чезне в светлината на кристалните нощи..
Последна чаша…

С изтрезняването изчезва всякаква илюзия. Обикновено това се случва сутрин при събуждането и наличието на празното легло до мен . Няма нищо по тъжно от едно празно легло. Понякога в просъница посягам нататък , за да я прегърна , но ръката ми увисва в нищото до мен. Събуждам се окончателно , за да регистрирам отсъствието и , главата ми е вцепенена от болка и жаждата ме мъчи до полуда.
Липсата на алкохол обикновено се съчетава с липса на пари , а липсата на Маги - с всички останали липси. Липса на пари , липса на алкохол ,липса на Маги - липси , липси , липси… Липсите се натрупват все повече и крещят.
Уволниха ме от службата , понеже често ми се налага да закъснея , а понякога съм ходил на работа и пиян. Поне така се мотивираха и вероятно са прави.
Наложи се да дам жилището си под наем, за да имам все пак някакъв доход , а аз се наврях в една дупка. Това си е обикновено мазе - два на три , където преди се трупаха боклуци с години наред. Изхвърлих боклуците и се настаних аз.
Едно тек легло , маса , два , три стола, стар шкаф за натурии и толкова . Достатъчно.
Отначало мислех да курдисам и бъчва , но после се отказах. Едно , че няма смисъл и друго ,че то би привлякло всички квартални пройдохи и би ме лишило от удоволствието да бъда сам със себе си.
Плъхове нямаше - бях запушил здраво всички дупки , но белите мишки продължават да идват.Кой знае от къде се провират. Присъствието им става все по- очебийно , особено нощем след тежък запой. Те притичват наоколо и душат въздуха с веселите си муцунки. Изобщо не се плашат от мен ,а освен това имат способността да изчезват внезапно. Нямам представа къде се крият.
То щеше да е много весело , ако не беше толкова тъжно. Преимуществото беше , че вече не виждах празното легло до себе си. То остана там.

Една нощ призраците се разбягаха и след малко влезе той. Познах го веднага , защото съм го виждал отдавна - беше онзи от кръста. Липсваше само тръненият венец , но беше същият. Помня случая много ясно.
След като Пилат ме помилва и аз минах от към страната на публиката , веднага се промени и нагласата ми спрямо осъдените. Най -напред мразех публиката и съчувствувах на осъдените - тоест на самия себе си , а след това - обратно; вече като част от публиката , злорадствувах срещу осъдените и крещях заедно с всички.
Винаги при подобно събитие е за предпочитане да си публика , отколкото пряк участник , защото прякото участие е свързано с редица неудобства - дори много неприятни.
Помня го онзи как се гърчеше на кръста от болки в адската жега и крещеше като обезумял :"Прости им господи , те не знаят какво вършат !" А аз се радвах , че съм оттървал кожата. Точно така - ролята на зрител не винаги е губещата.
Нямах представа за какво е дошъл . Знаех че е безобиден - скита , проси , рови из боклуците и едва ли възнамерява да ми иска сметка за нещо. А и каква ли вина имах ,освен вината, че него го разпнаха , а мен - не.
Поканих го и той седна на масата срещу мен. То не е за описване- жалка картинка.
Най -обикновен клошар . Отблизо вони на мърша Мръсен , изпокъсан , с дълга проскубана брада ; дрехите му на парцали - и зиме и лете едни и същи- и бос.
В очите му съзирах някакво гаснещо безумие. Не мога да се сетя какъв цвят имаха очите му - май никакъв.
Освен това нямах представа по какъв начин е попаднал тук. Вероятно по същия, по който и белите мишки. Не ми беше удобно да го питам или да го пипна с ръка , за да разбера дали не беше призрак като другите. Може и да беше. На всичко отгоре главоболието все повече се нагнетяваше и в мозъка ми трещяха светкавици.
- Ако си дошъл тук да търсиш отпадъци за вторични суровини , вече няма- информирах го аз- изхвърлих ги в контейнера.
- Не съм за това - отговори той- По -скоро е във връзка с твоя проблем. Изоставиха ли те?
- Тебе какво те интересува - това си е моя грижа- грубо го прекъснах аз . Не обичам някой да се набърква в личния ми живот.
- Нямаше начин да не се случи- продължи той без да обръща внимание на раздразненинето ми - тя не можеше да остане повече при тебе.
- Дали е можела или не е можела , то си е нейна работа.
- Не е само нейна . Има си причинноследствена връзка. Тя е една от Магдалените.
Нещо смътно се мярна в бездните на времето. Помня я онази блудница , която вървеше неотлъчно край него заедно с възхитената тълпа и викове "Осанна!" при посрещането и "Разпни го !" при изпращането. Тя присъствуваше на всяка негова проповед и попиваше всичко . Тя беше смирена и предана , тя вярваше в него , тя го гледаше в очите с любов , защото беше влюбена. Тя го придружи до кръста , тя плачеше на гроба . Блудницата беше светица.
Извиках:
- Чакай! А ти кой си?
Въпросът ми увисна във въздуха . Онзи вече го нямаше. Не разбрах нито как се появи, нито как изчезна. Явно ме е налегнал кошмар.
Това често се случва , а откак Маги си отиде - все по- често. Не мога да не пия , защото тогава отсъствието и ме смазва. Една от Магдалените. Какви Магдалени?
То беше преди около две хиляди години и няма нещо общо с Маги. Нито пък с мен. Няма ли?
Разбира се , събуждането беше отвратително. Кошмар в кошмара.
Една малка уличница - почти дете - ме молеше за малко пари , защото искаше да си купи цигари . Знаех, че и трябва наркотик, защото явно личеше , че е наркоманка. Бих и дал , но в момента нямах никакви - всичко е изпито. Просто нямах.
Предлагаше ми сексуслуга срещу дребна сума , за да си набави каквото и трябва , защото много и трябва . Обясних и , че бих и дал без въпросната сексуслуга , стига да имам , но просто нямам . Тя не ми повярва и хукна след някакъв друг мъж , който в момента зави край ъгъла на блока.
Дойде и някаква стара циганка и започна да нарежда, че ако и дам известна сума , ще ми каже къде е Маги. " Тя те обича - казва - , но трябва да се развали магията , щото някой си много отдавна е направил магия и тя тегне над нея."
Докато се суетях и чудех откъде да намеря пари за развалянето на магията , защото то така без пари магия не може да се развали , циганката панически се изхлузи от кожата си и се появи самата Маги. Кой знае от къде се появи.
Онемял от радост пресегнах да я прегърна , но в същия миг с покруса открих, че държа в прегръдката си някаква кукла -манекен от витрините за конфекция, която ми се усмихваше подканящо , после от там отово премина разплакана малката уличница с татуировка на бедрото ; самият скитник се мярна край контейнерите и накрая във всички посоки се разбягаха множество бели мишки.

Обикновено денем спя и се активизирам нощем. Това си има своите предимства - няма кой да ми досажда. Понякога се налага да изтрезнея и тогава скитам нощно време сам по улиците и площадите.Много е вълнуващо. Особено обичам да се залутам в мрачината на някоя студена есенна нощ, когато светлината на неона едва се провира през мъглата , а закъснелите минувачи изникват като призраци , стъпките им отекват отчетливо по паважа и изчезват някъде , влачейки белите сенки на своята самотност.
Минавам по крайречния булевард , минавам по булеварда с кестените , минавам край централната гара и алеята на любовта. Множество мургави Магдалени се разхождат под уличните лампи и ми махат призивно. От време на време в мрачината проехтява пиянска песен. Подминавам и се връщам обратно. Минавам кръй къщата , където живее Маги - там прозорците са тъмни- после пак по посока към стария център. Правя го многократно . Липсата на алкохол ме кара да компенсирам по този необичаен начин. Заобикалам от далеч кръчмите , защото желанието да се отбия е твърде упорито , а там не дават на вересия.
Липсата на Маги ме кара да се завръщам по стария си маршрут, откъдето и тя понякога минаваше , но шансовете да я срещна са несъществуващи и това ми е съвсем ясно , но нещо отново ме пришпорва обратно. В мъглата и феерията от бели сенки всяка жена , която се появява и изчезва ми изглежда като Маги. Откривам грешката си и продължавам. Къде жени по това време.
В действителност това са скитащи призраци , които изплуват в призрачната нощ и се разхождат в миражите ми , но тяхното присъствие ми е необходимо , защото с всяка нова среща откривам в тях усмивки от сянката на Маги.

Много скоро установих , че онзи скитник също изчезна някъде . Не се мяркаше из квартала и край контейнерите се въртяха предимно цигани и прегладнели кучета . Цялата глутница от бездомни песове , която го следваше неотлъчно осиротя и се разпръсна по улички и махали, търсейки начин за оцеляване. Няколко пъти ги прибираше с камиони специален екип от платени общински служители и ги откарваха в кучкарника , докато накрая съвсем изчезнат.
Чух , че скитникът също бил прибран някъде , но не разбах къде . Информацията за него е оскъдна. Във всеки случай не беше умрял , защото все на някой стълб в квартала щеше да се появи некролог , а такъв нямаше. Късно есента и през зимата с настъпващите студове и грипни епидемии измряха внушителна група алкохолици.
Едни си отидоха от препиване , други от измръзване , трети от цироза и старост . Грипът и пневмониите също свършиха достатъчно работа. През по- топлите дни по пейките край блоковете се появиха множество нови вдовици. Сезонът беше подходящ.

Много го обичам този сезон. Напиването тогава е особено сладка работа. То не е като през лятото да се чудиш къде да се денеш от жега , потиш се и смърдиш на кисело , не можеш нито да изтрезнееш , нито да се напиеш както трябва. В студените есенни нощи напиването е истински празник за душата. То тогава са и повечето пиянски празници и именни дни.
Вървя на посоки. Тъмно и влажно. Неоновите реклами на магазините разпръскват в мъглата своята многоцветна глупост:" Купувайте това! Купувайте онова! Купувайте, купувайте!... Пийте отлежали напитки само в механа Бакхус! Там има и винаги топли кебапчета." И пр , и пр.
Обикалям като луд в мъглата . После завивам по посока към аператива. Там по пътя -вече току на завоя до кръчмата - пак ме спохожда онази същата халюцинация , която напоследък виждам все по- често.- Някакви хълмове , трева и храсти. Слънцето свети ярко , а наоколо всичко е зелено и шарено. Цветя. Безброй пъстри цветя - сини ,жълти , червени … Някъде бълбука поток . Тишина… Но стига!
Измамата изчезва . В мъглата изплува неоновата фирма на аператива.
Там е весело. Чува се отдалеч прегракнала песен за една хубавица , която зарязала нашия човек и се запиляла някъде на майната си. Група мъже в шуби псуват и спорят. Един пиян пикае на плочите на тротоара.
Тази вечер пак се напивам свински. Помня само , че допивах осмата или деветата чаша и после съм заспал на масата . Към полунощ келнерът ме изхвърлил навън и от там ме прибрали полицаи. Не помня как и накъде са ме влачили.
Събуждам се сутринта в отрезвителя . Пак там . Край мен се търкалят на пода още двама пияници. Очаквам ,че ще ми вземат пари за преспиването и ще ме освободят , но не стана .Вместо това се появи медицински екип. Прегледът е дълъг и сериозен , а диагнозата - достатъчно конкретна. Имаше и някакво прокурорско разпореждане. Не, не ме освободиха. Откараха ме в друга посока .Скоро установих , че се намирам в психиатрията.

Това се налагало съгласно изпълнението на някаква нова социална програма за подпомагане на бездомници и хора с алкохолна зависимост. Аз бях включен в програмата без да ме питат за съгласието ми и в края на краищата се оказах пациент на психиатрията. Когато им обясних , че алкохолът ми е необходим , защото така мога да виждам Маги , те само се разсмяха . Халюцинации било.
Да , но без тях ми е много тъжно и няма къде да се дяна . Всеки намира щастието по свой начин и е недопустимо да му се натрапва нещо друго , само защото някой така е решил. Съгласно изявлението на Цорн , щастието е твърде определено и притежава брутална непосредственост. Той е извлякал тази констатация в процеса на собствената си агония . Следователно е самата истина.
В психиатрията не е много по- различно , отколкото в отрезвителя. Понякога дори виждам същите физиономии , които съм виждал и там. Жалка гледка. Добре , че в мрачината на своето безумие не могат да проумеят това.
Най- неприятното е че покрай тях си патя и аз. Няма как да си доставя алкохол. Едно, че ме следят непрекъснато и друго , че не ми останаха пари. Принуден съм да оставам трезвен през цялото денонощие. Което никак не е блестяща переспектива. Това е особено неприятно нощем , когато остана сам с лудостите си и с отсъствието на Маги. Отчаян, озлобен и трезвен до побъркване.
Не ми разрешават да напускам нощем стаята ; такъв бил редът. Наливат ме с някакви илачи , от които ми се гади. Тук и да не си луд ще полудееш като едното нищо. Цяла нощ кръстосвам от единия ъгъл на стаята до другия и после - обратно.
Заспивам за малко на сутринта , след което започват процедурите.
Още същия ден ми стана ясно защо изчезна скитникът. Открих го тук - значи и него са прибрали по изпълнение на същата програма. Обикаля по двора и наднича в кошчетата за смет. Вади от там парчета хляб , кифли ,баници и дава на гълъбите и врабците , които пърхат наоколо. Те кацат по раменете , по главата , по ръцете му кълват трохи и вдигат врява. Същият си е и не може да се откаже от старите си навици. Разликата е , че са го поочистили от наслоената мръсотия и дори брадата му се оказа бяла. В болничните одежди изглежда почти джентълмен.

Един ден , минавайки по коридорите през женското отделение, чух собственото си име. Някакъв женски глас го произнасяше. Много отдавна не бях чувал името си и почти го бях забравил. Огледах се наоколо , но нямаше никой. След малко гласът пак долетя и пак произнесе името ми. Познат глас . Нещо смътно премина.
Не , не беше халюцинация . Идваше от близката стая. Натиснах бравата , но вратата беше заключена. В дъното на коридора се зададоха служители от персонала и побързах да се махна. След вечерята отново се отбих нататък. Стоях близо половин час , но нищо не се случи. Вратата продължаваше да бъде заключена.
Няколко дена непрекъснато се отбивах по този коридор и няколко пъти на същото място чувах името си. Не може така да ми се е сторило. Забелязах също , че и скитникът често се навърта нататък.
Най- после един ден успях да проникна. Използувах появата на една санитарка , която носеше храна и когато отключи вратата , веднага нахълтах след нея. Нещо ме хвана за гърлото . Маги!..

Непременно беше тя , защото приличаше на нея . И съвсем не приличаше.
Извиках я по име . Един тъжен призрак втренчи очите си в мен. Безумни очи.
Нямаше я усмивката , нямаше нищо . Празен поглед . Някакъв жив скелет се гърчеше вързан здраво за леглото. Дори не ме позна .
- Маги !
Отново същото. Обърна главата си на другата страна. Безнадеждна меланхолия.
Какво ли се е случило с нея ?
Когато попитах от какво е болна и защо е вързана , санитарката отговори троснато ,без да ме погледне , че когато е във фаза много буйствува , вдига скандали и непрекъснато търси някого , от когото някога избягала. Луда!
Не искаше да приеме храната , нищо не искаше . Сухи и празни очи . После отново произнесе името ми.
- Маги , аз съм. Тук съм - ето ме…
Тя ме погледна невиждащо.
- Не , не си ти.
В същия момент се появи скитникът и очите и странно засияха . Нейните очи , които познавах . Най- после…
Той се приближи , прекръсти я и сложи ръката си на челото и . По повяхналото и лице преминаха облаци от нежност.
Скитникът седна на един стол до леглото и пое от санитарката подноса с храната.
Продължавах да глупея . Нямах обяснение за това , което се случва и гледах недоумяващо.
- Тя приема храна само от него - обясни санитарката - Нарича го с някакво чуждо име. От никой друг не желае храна , няма доверие и ако не е този ,ще умре от глад.
- Но той как е разбрал ?
- Нямам представа , сякаш някой го повика тук…
Не успях да удържа сълзите си . Милата Маги…
После нещо отвътре се изтръгна , излетя и изчезна нанякъде…

Няколко дена след това ме изписаха от болницата съвсем здрав.Никакви призраци , никакви халюцинации. Бях се излекувал и от алкохолизма . Нямам представа как.
На изхода се отбих в барчето и си поръчах бутилка с минерална вода.

Присъствувах на визитацията с Маги. Докторът се произнесе , че е безнадежден случай - един от най тежките варианти на шизофрения , който не подлежи на лечение. Упадък на личността , колапс и смърт…Това бяха прогнозите.
- И все пак - уточни той- преди окончателното пропадане в безумието ,в момент на просветление е намерила сили и е осъзнала , че трябва да си отиде от вас. Не е искала да ви обременява. Това означава , че наистина ви е обичала и сте имали късмет , че сте още жив…

Година по- късно се отбих на гроба на Маги. Беше почистен , подреден , осеян с безброй прелестни цветя . Седнах на пейката и запалих цигара . Исках да си поприказвам с Маги.Дължах и този разговор. Прошумя вятър и нещо премина край мен. От камъка ме следеше неотлъчно усмивката на Маги.
След малко там пристигна и скитникът.


Р.