автор: templier

Ние, които различни се раждаме
с вятър в главите и слънце във пазвите,
в огъня скачаме без да ни дреме.
Животът ни всъщност е все до колене.

С багри обличаме скучните делници.
Будим в сърцата задрямали мелници.
Чувства и спомени сляпо раздаваме.
Вместо отличия гръм получаваме.

С губещи каузи пак се захващаме.
Всичките сметки редовно си плащаме.
Денем сме лебеди, нощем сме гарвани.
В чужди градини и нас са ни сварвали.

В каната с виното рая намираме.
Стари се влюбваме, млади умираме.
Трън сме в петите на другите граждани
ние, които различни се раждаме.