автор: mystic_hollow

написано през 2002г. Мисля, че не мога да пиша поезия. Преди две-три години си казах, че повече стихове няма да пиша. То така, разбира се, не става. Но оставям другите да преценят.

Намигна ми да дойда.
Усмихната и мила.
Тя, чакаща лисица на свежата поляна.
Самотата ме изтласка, но пътят ме прекъсна.
Изсъхваща трева върху изкривена и каменна пътека.
Лукав поглед и извиващо се змийско тяло във прахта.
Краката ми отказваха, но душата стенеше в желание.
Разумът мълчеше, сърцето подивяваше.
Тя ли идваше?
Или аз с душата си се приближавах?
Издебна ме в любовен унес и надежда.
Двувърх език ме повали в прахта.
Нощта зловещо се изсмя.
Опитах се да стана, изцеден и останал без мечти.
Хиена върху мен ехидно се усмихна.
"Любовта е сляпа...
Любовта е огорчение...
Любовта е мъка,
когато си излъган".