автор: jonkata

Последвах стиховете
от надежда овдовели,
огъня ти
в песента на славей
в пещера открих.
Пристъпих плахо, ожадняла,
паяжината от скреж
в очите ти отпих, докато
с нишките на тялото си,
хамак от нежност и любов плетеше
ризите ми - тъмни страхове - съблече.
Закотви ме по теб да съмвам,
да ти изпявам утрото на ранина,
в огъня ти да не изгоря,
наметна ме със пелена
от залез и тъга.
Криеше в джобовете на тъмното
белезите от живот,
за радост сляп,
поглъщаше и
извора на светлината,
а искаше на мен да я дадеш.
Не се разделям с жаждата
за нови изгреви,
мракът ми е в повече!