(На Таня)
Студено.
Голи клоните ми кимат.
Те също зъзнат без своите листа.
Студено.
Не е есен, нито зима.
А само вечер - но на самота.
Студено.
И ледните си ноти
извива вятърът в прозрачното небе.
Студено.
Но ръцете ми са топли,
защото чакат твоите ръце.
1968 г. Добрич
...И това подейства безотказно. Ех, ако жените знаеха защо мъжете пишат любовни стихотворения... Но те знаят, де. Нито една не ми се разсърди досега.