автор: ole72

Дали земята ни забрави
или ние я забравихме отдавна,
какво да я правим-остаряла брава
за ключа на нашите желания,
доказателство неприложимо в плана
на човека-теорема преходна.
Образовани диваци-търсим в мрака
на нашето окопитено безумие,
да открием истина, но няма,
защото тя е назад, да се връщаме,
бъдещето е жадно за подвизи,
миналото да се оправдава самостоятелно.
Животът- сега ние го създаваме,
той е в епруветката и ние в нея,
змейове сме дребни, непотребни,
ръфаме я тайната на битието,
ала тя се крие и на дребно
имитираме я-занаятчийски предано.
Няма време за живот, да живее измислицата,
родна, чужда, кой го засяга,
важно колелото на глада да ни дърпа,
към пропаст, пропасти много
и не ги виждаме,
пропаст сме самите ние-много важно,
това не е модерно да си го признаваме.
Компютрите- нашите предани братя,
скоро с неврони на октоподи и омари,
ще мислят вместо нас,
невроните ни лични ще си почиват,
живота е непростимо сложна процедура
ще я опростим до невъзможната простота на робота.
Животни, които се мислят за ангели,
самотни полуангели, сексуално устремени,
объркани полове, които търсят лудостта
и я намират твърде скоро,
и после я предлагат безплатно
или я пришиват към свободата насила.
Номо сапиенс- луд до побъркване,
земята си размества без да пита,
Дон Кихот-технологичен, себичен
и вперен във валутата на бъдещето-
паричноподплатена безличност,
далечна смърт, а вътре-нищо.