автор: orak

Съблечените летни дрехи завиха
корените на дърветата. Присвити
някъде в дълбокото и летни думи,
новите ми лудости, и глуми нови
яростно почесваха отлюспващите
се остатъци от слънцето на юли.
Пристъпват риби, преброили до
капка сенките на свойте вирове,
изправени на пръсти, с погледи
вторачени, очакват новата вода,
която ще отрони нови пътища -
тъй лакомо прикътани от лятото.
И аз - във своите пространства -
звънтящо разпнали предела си,
очаквам есенното пълноводие...
Защото бистрата вода е мъртва.