автор: ole72

Проблемът е, че земята е кръгла,
напук на нашите квадратни желания,
проблемът е, искаме да мърка,
а на нея страшно и се лае.

Проблемът е, че сме съдби еднолични,
а мечтите ни са пропасти цветни,
проблемът е- през зъби се обичаме
и се мразим с усмивки на зебри.

Проблемът е, че не ни достига пламък,
а студа от склада си напира,
проблемът е, че имаме резервен залък,
но ближен подходящ все не намираме.

Проблема е, че оглушаваме за болката,
а после дълго просим опрощение,
проблема е, че сме човеци колкото
ни дават прошка, но не ни я вземат.

Проблемът е, че си дереме кожите,
едва когато кървите завият-
камбаните последни... Ако можем
под кожите душите да открием...