автор: sol_lam

Днес като знаме, от стрели пронизано,
плющи сърдечният ми плащ потъпкан.
Уж всичко в приказките си е искрено,
а моят дом е празен и премръзнал.

И, както принцове на кораби, кръстосват
душата ми безброй юначни рицари
и се събуват и обуват пред вратата ми,
преди да са надникнали в очите ми.