автор: perfume

исках да ти подаря
най-безотказния стих
по-облечен от голата истина
с босото тяло

на глътка от утрото
на стъпка от прозата
същата крехкост на вишня
белег на лявата гръд

да бъда опитомена
от докосване на очи
които се врязват в мойте
така че
всички щурци
и твари в отровно зелено
почти да заплачат

с риск да приспя косите си
в твърдо лице
посипано с цвят
от всяка прелетна дума
да сънувам в упойка
своите люляци страшни и влюбени

да отшумя предназачено
с тези същите глезени бели
сред копривата дива
и твоят бродещ дъх
изтънял между моите устни -
достатъчно чупливи
за да не се завърна