автор: adara_2211

Доброто почина в съня си
неоценено нечуто, неразбрано
почина без много мъки
почина, а беше рано.

То доброто така и не научи,
че доброто лесно се забравя
и че и на добри хора да случи,
и те на добрината не отговарят.

А добрите хора са кът
и се крият да не би да научи
за добротата им светът
и обществото да ги отлъчи.

Защото те- светът и обществото
две животни ненаситни са
и дебнат те даже в леглото
да те сдъвчат като хищници.

Но доброто то не разбираше,
но доброто то беше наивно
вярваше и все откриваше,
и в греховното нещо невинно

Затова почина в съня си
неоценено, нечуто, неразбрано
отровено, но без много мъки,
от обществото коварно.

Добро, почивай в мир
аз от сърце ти желая
въпреки грешките
да почиваш в рая.