Не пожела ли тази нощ да ме сънуваш
В зелените гори със мен да тичаш
Във моята прегръдка да нощуваш
Не пожела ли мъничко да ме обичаш
А аз съм цялата препълнена със чувство
Разливам го невидимо към тебе
Докосне ли те в мрака ще засвети
Ще стопли и сърцето и ръцете ти
Напразно ли желая да те имам?
Ненужни ли са чувствата ми светли?
И как да спра сега без глас да викам,
когато в мен взривяват се планети