автор: adara_2211

Слънцето весело напича с последните си летни лъчи и приятно стопля сивите уморени улици. В градинката между блоковете са се събрали майки с малки деца да се порадват на прекрасното време.
Децата тичат, катерят се по катерушките, пързалят се по пързалките, а бебетата в количките весело се смеят с бегрижните си детски гласчета на отблясъците на пожълтелите вече листа по дърветата. По улиците минават хора небързайки за никъде, опитвайки се да спечелят още една-две минути слънце на път за работа. Денят наистина е чудесен. Слънцето е топло, тревата все още е зелена, а листата на дърветата правят света по шарен, топъл и весел с жълтите, кафявите и червени цветове на листата си.
В далечината по улицата към градинката се задава още една майка с количка. Тя върви бавно и спокойно приближавайки все повече и повече.Има нещо странно в нея, нещо странно в количката, походката всичко.Когато се приближава достатъчно се вижда, че количката и не е нова, тя не е и стара, тя е повече от стара. Това е детска количка която отдавна е била изоставена, излязла от употреба, счупена и отново съживена. Това е количка която вече нищо не струва. И жената която я бута прилича на нея. Тя е изхабена, посърнала, а по лицето и не могат да бъдат познати годините и - тя няма възраст, може да е на 20, на 30 или повече години, но може да е и на 15. Облечена е със изхабен, протрит вълнен панталон и скъсано памучно яке.Бута количката леко прегърбена, отпусната отчаяна. Тя стига до градинката с децата и се спира. Заглежда се за един миг в щастливо играещите деца, после избутва количката на отсрещната страна на улицата спира до контейнера за смет и бърка в него. Започва да вади торби с боклуци, внимателно да ги разглежда и избира някои от тях. Това което е избрала слага върху количката където се трупа купчина от полуизгнила храна и мръсни съдрани парцали, а зад купчината мило се усмихва малко бузесто бебе на около 6-7 месеца. То протяга ръчички, хваща някой от боклуците играе си после го захвърля за да вземе друг, усмихва се на слънцето, усмихва се на майка си, на живота за който все още, слава богу, нищо не знае.В очите му още грее светлина. Жената е преровила контейнера, затваря капака, хваща дръжката на количкита, поглежда още веднъж към градинката и отминава незабелязана, като призрак.
А слънцето продължава весело да грее, децата продължават да играят щастливо и хората да не бързат за работа в желанието си да се порадват на хубавото време. По улицата върви жена с количка и бавно се отдалечава, а от дърветата се отроват листа в жълти, кафяви и червени цветове, огрени от последните топли слънчеви лъчи.