автор: nafaka

в очите й се влюбих
в разрошените като
цвят на вишни
мигли
и в аромата прасковен
на зажаднели устни
недокоснати от птици
бяха
косите й от слънце
и гнездиха в сърцето
онези тихи топли мисли
като името й изначални
пролет
а пазех я дори от себе си
обичах и докосвах шепотно
и пареха
лъчите ми и погледи разцъфнали
прераждаха отново времето
взаимно се догаряхме
земята люлка разпиляна
небето бяло и копнежно
обагри името й с дъжд
наля в очите песни
порасна моята любима
в есен