автор: rosy88

Сърцето ми отворено е. Влизай!
Добре дошъл! За мен си гост най-скъп.
Там, в ъгъла, е другата ми риза.
Не ме поглеждай! Спира ми дъхът.

Защо си бос? Обувките са кални?
Пред прага ще ги мия със сълзи.
Тъй дълго ли през мрака си вървял?
Ръцете ледни в огъня простри!

Така, седни! Разказвай, ако искаш.
Аз искам. Всичко, всичко ми кажи!
Не се срамувай! Грешките са опит.
Единствено гнуся се от лъжи.

Подай насам, да го разчупим хляба
и чаша вино да си поделим.
Превръща се във сила всяка слабост
когато двама с тебе замълчим.

И нека вият хали полудели.
И нека блъска се отвън, светът.
Усмивката ти- кара ме да пея.
Усмивката ми- ти рисува път.