автор: suny

Боги беше пет годишно момченце. Извинете! - той не беше момченце,а момче, защото беше батко и никак не обичаше да го наричат "момченце"! Освен това се казваше "Богдан", но всички го наричаха "Боги" и затова мисля, че няма да ни се разсърди ако и тук така се обръщаме към негo...

Боги обичаше много да се смее, но сега си имаше голям проблем :
- Боги не обича броколи! Боги не обича броколи! - повтаряше той сърдито под масата.
На масата цареше мълчание. Не се чуваше дори тракането с вилицата по чинията на Сашо. Сашо е още съвсем малък! Скоро тръгна на детска градина и още тропа ужасно по чинията си, когато яде.
- Колко мислиш да стоиш под масата, Боги! - попита мама.
- Не искам броколи!
- А защо не искаш броколи?-попита мама-Броколито е много вкусно, направила съм го с масло ...
- Много е зелено и гадно! - каза Боги
- Но ти не си го опитал! - продължаваше да настоява мама
- Не искам да го опитвам! - извика отдолу Боги
- Броколито е много вкусно, Боги!... И дава много сила... - каза татко
Боги не отговори.Той мислеше:
Неговият татко беше много силен! - може да вдигне и него и Сашо заедно наведнъж...Освен това той знае всичко и никога не лъже...
Но как може това отвратително, зелено броколи да е вкусно?!...
А щом татко казва така, значи то наистина трябва да е вкусно!...
- Добре, Боги! Щом не искаш да ядеш броколи, няма да го ядеш. Ще дам броколито на Сашо...
Мама взе с голямата лъжица броколито от чинията на Боги и го премести в чинията на Сашо.
- Ще излезнеш ли сега отдолу? - попита мама
Боги чу всичко. Как може така? Значи сега Сашо ще стане силен - нали татко каза, че броколито дава сила! А той?!...
"Не! Тази няма да я бъде!" - си мислеше Боги докато се измъкваше изпод масата.
Сашо вече почти беше изял своето броколи и Боги усети, че още малко и неговото броколи ще изчезне в устата му. Той поиска да изкрещи: "Това си е моето броколи!", но от яд не можеше да си отвори устата...
- А Сашо изяде цвете в детската градина! - заяви на един дъх Боги, гледайки в картофките пред себе си.
На масата отново настъпи мълчание.
- Какво цвете? - попита мама
- Едно цвете! - каза Боги - В детската градина. Откъсна го и го изяде! Всички му се смяха!
Боги беше доволен : "Така му се пада на Сашо!"
А Сашо, както си гледаше в чинията, сякаш замръзна на мястото си! Изведнъж погледна Боги и по бузите му започнаха да текат сълзи. Вилицата му изтропа в чинията и ... Сашо избяга! - изхлузи се от стола си и изтича навън.
"Така му се пада!" - си повтаряше на ум Боги - "Той е всеядно прасе! - всичко яде. И моето броколи ще изяде...Той ще стане силен, а аз?"...
Боги беше чул как учителката в детската градина каза на децата, че Сашо ще порасне голям и силен защото си е изял всичко!
"Не, тази няма да я бъде!" - продължаваше да си мисли Боги - "Аз съм тука баткото и аз трябва да ям повече!"
Боги погледна към броколито в чинията на Сашо.
"Гадно е! Много е гадно и зелено! Но щом и татко казва, че е вкусно...И нали дава сила!..." - а той много искаше да бъде силен!...
- Защо разплака Сашо? - рязко попита мама и го погледна строго.
Мама беше ядосана! Боги познаваше този поглед - щом мама погледнеше така, значи нещо е сбъркал и мама му се сърди...
Той точно щеше да каже, че не е направил нищо лошо - той не е изял цветето! - когато мама стана от стола си и отиде да търси Сашо.
Татко мълчеше и гледаше в чинията си...
Боги стана и отиде до чинията на Сашо. В нея беше останало почти само неговото броколи. Той взе чинията и се върна на своето място. Изсипа броколито в своята чиния и се приготви да яде.
Но...нещо не му се ядеше...
Не беше защото броколито изглежда толкова зелено и гадно!...
Имаше нещо друго!...
Вече се мина време, а Боги продължаваше да седи! Гледаше пред себе си и нищо не можеше да направи: искаше да яде, а не можеше да помръдне!
Татко също седеше, мълчеше и продължаваше да гледа в чинията си.Само една бръчка се беше появила между веждите му...
Изведнъж Боги скочи от стола си. Взе чинията си с броколито и се затича навън при Сашо. Мама го беше прегърнала и го успокояваше.
Боги сложи чинията пред тях и ... се разплака!
- Добре!... Ето!... Изяж го ти! Стани голям и силен!...А аз съм лош!...И ще си остана слаб!... - хлипаше Боги.
Сашо спря да плаче.
Сега мама трябваше да успокоява Боги!
Без да изпуска Сашо, мама привлече с другата си ръка Боги и притисна и него към себе си.
- Не! Ти не си лош, Боги! - каза мама - Ти си моето добро и силно голямо момче и ще станеш голям и силен мъж - като татко!

-----------------------------------------------------------------