(впечатление от село близо до Широка лъка)
Високо в планинага
пусто село шепне
свойта сказка.
Сядай на седянка,
друже!
Слушай:
жизнерадостта по
друмовете
на мегдана
в магазина
и училище
хълмове
дървета
в къщите
и плевните.
В кръчмата - ракия,
фурна - хляб пече,
а реката бавно
пак тече
тече и време -
бързо като кон,
като вятър бързо.
То изтече ...
И сега овчарят
се разхожда
и говори си с овцете-
като с хора...
Още няколко човека
( седем - осем )
се спотайват
нейде в тишина,
а пък ние двама
бродим
в пустота.